EP280 – Пътечките на войната [Vox Nihili със Стоян Ставру]

В този втори епизод, посветен на войната, се опитахме да проследим тайните ѝ пътечки, минаващи както през планинските хребети на Япония, така и през съдебните зали в Хага. Любо и Стоян са в компанията на Васил Лозанов и Стефан Русинов, с които обсъждат: — Нужни ли са правила на войната? — Що за (морална) общност е войската? — Каква е връзката между Хагакуре и Хага? — Има ли какво да каже Сун Дзъ на Иисус Христос? — Как войната помага на етиката и… обратно? — Враг ли е мъртвият? — Как скръбта води до търпение и опитност? — Можем ли да съществуваме без желание за война? — Каква е ролята на паметта и какво рискуваме, когато маргинализираме историята? — Има ли нещо, което може да оправдае жестокостта пред другия с лице? — Кое е по-силно по време на войната: мозъкът или сърцето? — Кои са жертвите на войната? — Проблем ли е човекът по време на война и как идеологията опитомява милосърдието? — Каква е разликата между фигурите на героя и предателя? — Какви са наказанията при отклонение от военна служба и кога един войник може да откаже да изпълни заповед на своя военачалник? — Защо го прави Фродо? Правилата на войната имат своите метаморфози, изпъстрили историята на човечеството. Но защо са нужни правила на подобно събитие, като войната, в което ужасът дехуманизира всяко страдание и превръща насилието в основен псевдонаратив? Възможно ли е победата да бъде недостатъчна, когато сме загубили себе си и има ли правила, които могат да ни запазят като хора, дори и по време на войната? Както посочи и Стефан, хората са хора навсякъде – и на изток, и на запад: очевидност, която често се забравя. Възможна ли е паметта в лабиринта на войната? === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/280 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support