EP260 – Сън и сънуване [Vox Nihili със Стоян Ставру]

Новият епизод на Vox Nihili е посветен на съня – „малката смърт“, чийто контрасмисъл преобръща представите ни за самите нас. Любо и Стоян са в компанията на Стефан Русинов, с когото обсъждат: — Говорят ли ни и какво (всъщност) ни казват сънищата? — Може ли да се разказват сънищата? — Как да си водим дневник на сънищата (сънозапис)? — Може ли да работим докато спим? — Аз ли съм този, който съм в сънищата си? — Нося ли отговорност за това, което сънувам? — Колко естетика може да понесе един сън? — Къде свършва сънят и от къде започва реалността? — Защо Пиер Дако нарича съня „разузнавач“? — Възможна ли е социология на сънищата? — Кажи ми какво сънуваш, за да ти кажа кой си? — Защо толкова много си „мерим“ сънищата си? — Спим, за да бодърстваме, или живеем, за да спим? Когато литературата и науката говорят за съня, дори и психоанализата мълчи. От кошмарите до мокрите сънища, нощта обезсилва съзнанието, превръщайки ни в на практика безпомощни същества. Сънят – „образът на пълната ни самота“ (Пиер Дако), се оказва доста костелив орех, скриващ едни от най-дълбоките ни страхове. Слушате и внимавайте да не заспите :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/260 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support