Борисов печели, Костадинов триумфира, Слави се завръща
Episode description
При почти 100% преброени бюлетини – резултатите от петите парламентарни избори са факт. Големият загубил безспорно е коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“, която не само не успя да постигне амбициите си да спечели мнозинство, но дори не стана първа политическа сила. С 24.6% от вота новата коалиция финишира на второ място и губи 70 000 избиратели, спрямо сумарния резултат от предходните избори, когато ПП и ДБ се явиха отделно – най-голяма част от тях, около 30 000, влели се във „Възраждане“. Пиров победител отново са ГЕРБ, които взимат около 2% повече – 26.5%. Триумф постига проруската популистка партия на Костадин Костадинов „Възраждане“, която събира цели 100 000 гласа повече, спрямо октомври миналата година и вече е трета политическа сила с 14.2%. Следват ДПС с обичайният си резултат, този път 13.5%, а пети са все по-свиващата се под управлението на Корнелия Нинова БСП с 8.96%. Изненадата е и възкръсването на „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, която след като през 2021-ва бе първа политическа сила, а на предходните избори дори не влезе на парламента – сега е шестата влизаща в парламента партия с 4.12%. Под чертата остават „Български възход“ и „Левицата“.
За сметка на това ако опцията „Не подкрепям никого“ бе партия, тя щеше да изпревари ИТН и да влезе в парламента като шеста политическа сила – рекордните почти 109 000 българи са отишли до урните само, за да кажат, че не харесват никоя от партиите.
ГЕРБ побеждава почти във всички области. ПП-ДБ обаче са победители във всички многомандатни избирателни райони в град София, като печелят и в Пловдив и Русе. От големите градове Варна и Бургас си остават бастиони на ГЕРБ. Вотът от чужбина традиционно печели ДПС, най-вече заради гласовете от Турция – 36.75%, като втори са ПП-ДБ с 26.76%.
Изборите минаха с ниска избирателна активност, като едва 40.5% от гражданите, имащи право на вот, са отишли до урните, показвайки все по-голямата апатия и умора сред обществото, заради непрекъснати избори и безпрецедентна политическа криза. Заради гласуването и с хартиени, и на машинни бюлетини, броенето мина трудно, уморително и дори имаше случаи на припаднали в малките часове на нощта членове на секционни комисии. Допускани са безчет грешки в протоколите и установените норми и очакваният тотален хаос се случи. Пълно фиаско се оказа и видеонаблюдението на броенето с телефони, които предават на живо, като при едва около 30% от секциите такова се осъществи, а при останалите имаше всякакви технически проблеми или най-вероятно умишлен саботаж. Едва 10% от протоколите в Пловдив пък са били без грешки. Както винаги и изборите минаха с множество сигнали за нарушения, съмнителна активност в ромските махали и съмнително много преференциален вот за не особено известни кандидат-депутати. Обичайно заподозрените за трите „К“-та – купен, корпоративен и контролиран вот отново са ГЕРБ и ДПС, като вътрешния министър Дермеджиев потвърди, че именно за тези партии към МВР има най-много сигнали. По негови думи увеличението в сигналите за нередности в изборния процент е 100%, спрямо изборите на 2 октомври 2022 г. В обобщение – изборният ден приключи с лош привкус, за съмнения за сериозни манипулации на вота и трудно даваща легитимност на когото и да е било изборна активност.
За сметка на това обаче – по всяка вероятност най-лошото тепърва предстои, защото по всеобщо мнение на политолози и експерти - политическата криза продължава и правителство едва ли ще има. Като най-вероятна коалиция се води вариант за ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, обединени, заради евроатлантическата си позиция. Враждата между тези две коалиции обаче е толкова голяма, че подобен сценарий продължава да изглежда невероятен. Самото съществуването на „Продължаваме промяната“ се дължи на желанието за промяна на корупционния модел на ГЕРБ, а само преди една година по времето на Кирил Петков бе арестуван Бойко Борисов. Такава коалиция би била и сигурно политическо самоубийство с ПП-ДБ. Друг сценарий е ГЕРБ да се коалират с естествените си съюзници от статуквото – ДПС и БСП – това обаче също би отблъснало много от избирателите и на трите партии и вероятно би провокирало протести. „Възраждане“ пък, както винаги твърдят, че биха имали правителство само със себе си, а ИТН на Слави Трифонов се доказа като напълно непредвидим и ненадежден антисистемен партньор, който е против всички. Така картинката в 49-тото Народно събрание не е розова, като всеки е сам за себе си, червените линии между партиите изглеждат непреодолими. Затова и най-вероятният сценарий е всички да се борят да минимизират щетите за най-големия залог – местните избори тази есен, които може и да са едновременно с поредните парламентарни. През това време Румен Радев ще продължава едноличното си управление със служебни кабинети, а парламента с усилия ще се опита за краткия си живот да приеме поне основните закони за Плана за възстановяване и Фонда за справедлив преход на ЕС, което ако не се случи България ще загуби милиарди евро помощ в условия на рекордна икономическа, политическа и социална криза.
Дали обаче все пак ще бъдат направени компромиси и ще бъде създадено някакво евроатлантическо правителство, което поне да обърне България отново към партньорите ѝ от ЕС и НАТО – предстои да се види.