Особен поглед към 2022

Трима мъдреци в ефира на ДАРИК: психотерапевтите Мадлен Алгафари и Иво Величков и писателят Георги Бърдаров

Мадлен Алгафари

„В говоренето на ума винаги може да съществува лъжа, а в говоренето на тялото такава не може да съществува, защото него го управлява мозъчната кора, а тялото е управлявано от подкорови структури...

„Някъде много дълбоко, там където е най-голямата близост, в партньорските взаимоотношения започна разместване на пластове и като че ли се направиха много радикални завои. За да тръгне човек да променя нещо трябва първо да се раздруса, да се разтресе, да се стресне... и идеята, че не сме безсмъртни води до задаване на по-дълбоки въпроси – защо ме има, каква ми е мисията, какъв е смисълът на живота. Тази необходимост да се запознаем със себе си, най после, сякаш е на дневен ред, защото изкуствеиният интелект ни познава повече, отколкото ние познаваме себе си и това е тъжно...“

Георги Бърдаров

„Няма как да избягаме от войната. Войната винаги се завръща. Това е първата война, която е изцяло в информационната ера и присъства ежедневно в живота ни. И през нея отново се вижда това крайно разделение в българското общество, което е симптом за нещо болно...

„Много е бърза промяната, която се случва и това плаши хората, но светът не отива нито на добре, нито на зле; той се движи в някаква собствена посока. Хората стават все по-големи индивидуалисти, все повече живеят сами и сякаш все повече нямат нуждата да се съберат с друг човек...“

„Най-трудната прошка е да простим на себе си...“

Иво Величков:

„Не знам дали някога ще се излекуваме от разделението, защото хората сме склонни към крайности. Най-голямата вреда, която претърпява социума ни в последните години е безверието. Има страшно много информация и ние не вярваме на нито една...“

„Човек се управлява през емоциите. Колкото по-първични са те, толкова по-истински са, а най-първичната емоция е страхът... Със скоростта с, която се развиват технологиите, си давам сметка, че съвсем скоро уменията вече няма да са ценност и ще останат само идеите; материята изчезва и остава само информацията, а парадоксът е, че в същото време хората стават все по-материални...“

“В момента, в който обществото абдикира от възпитанието на индивида, тази задача остава само на семейството, но днес вече имаме две или три поколения „чалга“ родители, които не са възпитани и следователно не могат да възпитават...“

В аудиофайла може да чуете още за демографската криза, за войната, за човека от актуалната политическа криза до смисъла на живота и светлото бъдеще...