Човек ли е детето според българската образователна система?

Човек ли е детето според българската образователна система? Говорим с Милена Ленева, фондация "Темпо" и Нора Гавазова - Детската къща, Варна.

Виждаме все по ясно, че образованието и хората, които са ангажирани с него не търсят визия за бъдещето. Опитваме се да решаваме доста технически въпроси, които се променят в целия свят.

Да помислим за образованието след 10,20 или 30 години. Хората в групата, която се събрахме и желанието ни. Решихме да направим експлицитни някой тенденции да ги назовем с истинските имена. На хартия много неща звучат по един начин, но се случват по-друг. И се опитахме да повдигнем завесата, коментира Милена Ленева.

Детската къща предоставя алтернатива на образованието. Място по-близо до дома и по-свързано с родителите. Относно практическата подготовка, децата излизат много подготвени. Имами ежедневни практики за писането и проектната дейност. Децата са стимулирани, като създадат нещо, след това да го опишат. Това е малка група, която позволява повече индивидуално обучение, сподели Нора Гавазова.

За съжаление образователната система не гледа на детето, като човек. Когато се говори за образование, думата "деца" липсва. Това, което всъщност произведохме в тази група е пътеводител, който е написан с много хумор, но съответства на реалността. Той показва институционалната неотговорност.

Езикът, който МОН използва e за обхват и задържане. "Трябва да ги вкараме в системата", a въпросът за първите 7 години е за развитие. Доверието е нещо, което липсва в нашата образователна система.

Липсва възможност да избираме начина на обучение. Не е нужно да бъде един и същ. МОН трябва да създава условия за различни форми. И от там нататък, ако имаме плурализъм може да възникнат много методи. Трябва да има стандарти и гаранция за качество, но не трябва да се заменят с програма.

Чуйте разговора: